Подготовката на романа, Ролан БартОчаквах от тази книга да наподобява всички останали относно творческото писане и да бъде под формата на учебник или наръчник. Въпреки това, още с първите няколко страници бях много изненадан, защото тя е по-скоро повествование, а главният герой в историята е самият читател. Ще ми бъде невъзможно да напиша критика за нея, затова предпочитам с няколко изречения да споделя какво е съдържанието й. Тя е сборник от двата последни лекционни курса на Ролан Барт в „Колеж дьо Франс“. И въпреки, че е типично университетско четиво, дори и начинаещият автор може да открие в нея изводи и откровения за творческия път на който и да е писател.

В началото е нищото, а след него се появяват желанието за писане, както и фантазмът – термини, на които Барт придава специално значение и които се чувствам безсилен да обясня в цялата им точност. Все пак, аз вътрешно знам какво олицетворяват и знам какво е да ги усещаш в себе си. Непреодолимото желание за писане съпътства писателят във всяка минута, и ако не бъде задоволявано, то може да доведе човешкия характер до крайности. Познато ми е чувството, което изпитва всеки автор, когато се замисля за желанията на останалите хора и се чуди как е възможно да имат желания и страсти, различни от написването на литературна творба. В първата половина на книгата, може да се научи много за процесите, които протичат в човешкото съзнание при съставянето на творбата – празното платно, което постепенно се запълва. Също така е наблегнато, че едно произведение трябва да се пише заради самото него, а не с цел да бъде прочетено от останалите хора. Творбата ще бъде идеална тогава, когато тя е идеална за своя автор – без условности. Във втората половина пък Ролан Барт говори за живота на едни от гениите на творчеството, като Марсел Пруст, Франц Кафка, Шатобриан, Гюстав Флобер, които тласкат литературата към новото време. Не може да убегне фактът, че Барт е изучил в детайли биографиите на всеки от тях и споделя най-важните моменти в лекциите си.

Въпреки, че е трудна за четене, смятам че „Подготовката на романа“ е задължително четиво, което би помогнало на всеки млад автор да се ориентира по-добре в този свят, който и без страстта по творчеството е достатъчно объркан.

На края оставам с впечатлението, че Барт е именно учен, преподавател, изкуствовед, и той сякаш през живота си така и не успява да създаде собствената си творба на творческото изкуство. Не знам дали неуспехът му се дължи на това, че е прекалено запознат с тънкостите на процеса, или пък просто му липсва тази малка част, която прави писателят – творец, може би именно това е талантът. (Барт казва, че писателите могат да бъдат разделени на два типа – такива, които работят денем, и такива, които работят нощем. Той мечтаел да пише нощем, но това просто не му се отдало.) Във всеки случай именно лекциите му ще останат като ценно завещание.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *