Трите фотографии са от един и същи залез. Първата е с гръб към слънцето и на нея прави впечатление светлината, излъчена от все още незалязлото слънце. Харесвам топлите цветове на клоните, контрастиращи се със синия фон на небето.

Втората пък е малко по-късно, когато слънцето вече е зад хоризонта. Въпреки, че пъравата ми е любима, а също така и имам много забележки към втората, реших да споделя и двете, тъй като те си приличат по много и взаимно се допълват. Макар че тополите в средата на кадъра придават доста интересен вид, тяхното положение малко дразни и разсейва от иначе подходящите линии на реката и останалите дървета.

Третата снимка е направена последна, когато слънцето е оцветило с най-цветните си лъчи облаците.При нея те не са толкова жълтеещи, колкото придобиват приятен червен цвят.

Пламнало дърво - Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм - Кодаколор 200.

Пламнало дърво – Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм – Кодаколор 200.

 

Залез над реката - Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм - Кодаколор 200.

Залез над реката – Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм – Кодаколор 200.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отражение на безкрайността - Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм - Кодаколор 200.

Отражение на безкрайността – Заснета със Зенит 11 и обектив Хелиос 58/2. Филм – Кодаколор 200.

Categories: Фотография

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *